Project Description

Туризъм в град Пещера

Едно малко кътче от земният рай наречен България е община Пещера, простираща се от изток на запад в полите на Родопите на надморска височина от 450 до 1350 метра. В този загадъчен край безспорно ви очакват загадъчни преживявания. Общината граничи на север и северозапад с община Пазарджик, на запад – с община Ракитово, на юг и югозапад – с община Батак, на изток – с община Брацигово. Разстоянието до София е 140 км, а до Пловдив – 45 км.
На територията й уникално са се съчетали климат, природните феномени, географското разположение, животинските видове, историческото наследство и природните забележителности.
Условията и климата на община Пещера са изключително благоприятни за климатолечение, възстановяване, зимни спортове, екотуризъм, лов и риболов, спелеология.
Да дойдете в магическата планина и да се отдадете на изкушението! Това е вашият избор!

Архитектурни забележителности

Късноантична и средновековна крепост Перистера

Крепостта Перистера се намира на север от град Пещера. Името на крепостта произхожда от гръцки и означава „гълъб“. Представлява крепост с три пояса крепостни стени и шест отбранителни кули, разположени на най-вътрешната крепостна стена, според археолозите е датирана към 4 век сл. Хр., като е съществувала поне до 7 век включително. Археолозите смятат, че на същото място вероятно е съществувало древно тракийско светилище.
Късноантичната и средновековна крепост Перистера („Гълъбовата крепост“) се намира на 0,8 km северно по права линия от центъра на град Пещера, в самия край на града вляво от пътя за град Пазарджик. В центъра на мястото има по-стар комплекс от камъни на вероятно тракийско светилище с изсечени скални стъпала. В края на хълма археолозите намират глинени погребални урни с формата на саркофаг , каквито е трудно да се открият при повечето тракийски погребения. Цитаделата на крепостта се разпростира на 3 декара, а вторият пояс крепостни стени загражда 12 декара. Има и трети, най-външен пояс, който тепърва ще се установява. Хълмът, на който е разположена, е известен като Св. Петка, а името Перистера (“гълъб “, “ гълъбово място“) е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване „Страници из миналото на Пещера“. Името на крепостта и хълма идват от намиращата се в подножието им църква „Св. Петка“. За останките от крепостта съобщават Ст. Захариев и К. Иречек съответно през 1845 – 1850 г. и 1883 г. Обявена е за паметник на културата с национално значение (2012 г.) По проект по програма „Регионално развитие“ за реставрация, консервация и социална адаптация е извършена частична реставрация на крепостните стени, пълно възстановяване на южната кула (превърната в музей), изградена е съпътстваща инфраструктура. Изградени са 4 беседки за отмора на посетилите и допълнителна пътека за хора в неравностойно положение. Открита е за посещения от 22.05.2014 г.

Часовниковата кула в Пещера (Сахата)

Часовниковата кула в Пещера , позната също като Саха̀та, е постройка през втората половина на XVII век (1650-1710г. според арх.Л.Тонев) на възвишение непосредствено над града. Тя е забележителен архитектурен , възрожденски паметник и е втората по възраст в България , след кулата на „Сахат тепе“ в Пловдив .
Основата на кулата е изградена от камък и има правоъгълна форма с дължина на страните 3,55 x 3,85 m, височината ѝ е 8,55 m. Горната част на кулата е изградена от дървени греди с пълнеж от кирпич. Общата височина е 13,55 m.
Първоначално часовникът е без циферблат и отмерва времето по турското часоброене. След освобождението е изоставена и часовниковият механизъм е откраднат. Реставрирана е през 1970-те години на миналия век , като новият механизъм е изработен в Техникума по фина механика в София.
Точната дата на строежа не е установена, но по всяка вероятност е свързана с времето на общото икономическо издигане на града. Регулирането на работния ден в занаятчийските работилници и търговските дюкяни и избягването на нелоялната конкуренция в Пещера е изисквало едновременно „вдигане и спускане на кепенците“ в цялата чаршия под ударите на „Сахата“. Към тези причини за необходимостта от построяване на „Сахата“ в Пещера има и друга. Часовниковата кула не е обслужвала само работещите наблизо и преминаващите, но и мюсюлманското богослужение. Според Иван Попов кулата е построена около годината, когато е изградена джамията в Пещера – 1650 г., и има еднакъв градеж с нея . Според други източници кулата е строена, за да не протестират турците, че в тяхната махала се строи българска църква.

Исторически музей

Общински исторически музей основан на 22.06.1969г. със статут на музейна сбирка. Експозицията е разположена в пет зали – археология, възраждане, националноосвободително движение и нова история. С пет свои уникални предмета от праисторията музеят взе участие в изложбата „Златна Тракия“ в Брюксел, открита на 03.03.2002г., с което Пещера намира своето място в културната история на Европа.
Музейна сбирка е открита и функционира и в с. Радилово. Тя отразява историята на селото и неговото активно участие в Априлското въстание /1876г./.

Летовище „Св. Константин“

Летовище „Св. Константин“ се намира на 16 км от град Пещера, сред вековните гори на Родопите и е известно със своя мек климат и красива природа. Средната надморска височина на курорта е 1360 метра, което го прави чудесно място за целогодишна почивка. Създадено през далечната 1898 година и обявено официално за курортно селище през 1901 година лично от цар Фердинанд, то е едно от най-старите и многолюдни места за отдих с над 1000 частни вили. Първият курортист е Йордан Димитров от Варна, който болен от туберкулоза успява да се излекува след няколкомесечно пребиваване на “Св. Константин”. В знак на благодарност той изгражда хотел “Родопи”, като санаториум за гърлоболни, който дарява по-късно на Община-Пещера.

Природни забележителности

Пещера Снежанка

Пещера Снежанка е Разположена в Баташката планина в Родопите и се намира на 5 км от град Пещера. След отклонението от главния път от град Пещера към град Батак, има около 2 км тесен асфалтиран път, по който се стига до паркинг, където може да оставите автомобила си. До пещерата се ходи около 25 минути нагоре по живописна екопътека с дължина 830 метра. Пещера Снежанка е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз . Лятно работно време от 9 до 17:15 ч., зимно от 10 до 16 ч., без почивни дни, има печат на БТС . Пещерата се намира в местността Лилова скала на левия бряг на Новомахаленска река, на 380 м. над речното легло. Тя е сред 7-те най-големи благоустроени пещери в България. Кръстникът е професор Алекси Петров от БАН, дал името ѝ на основание фигурите, напомнящи вълшебната приказка и снежнобяла красота на залите. Дължината ѝ е 220 m и заема площ 3130 m². Има над 600 000 сталактита. Наричана подземен дворец, тя има няколко чудно красиви зали: Зала на гълъбите, Зала на китайските фенери, Голяма зала, Каменната гора, залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала, покрита със снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня. Името на пещерата идва от снежнобелия синтър.
През 1979 г. пещера Снежанка е обявена за природна забележителност. Годишно се посещава от около 30 000 души.Открита е през 1961 година случайно от пещерняци, които за първи път влезли в нея в 9 часа сутринта и излезли късно вечерта, запленени от красотата ѝ. Пещерата е с постоянна годишна температура 9 градуса. Образувана е от Новомахленската река през епохата на леванта и дооформена през кватернера.
Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Най-големият сталактит е дълъг 1,27 м.
В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Траките са я ползвали като убежище от врагове.

Пещера Юбилейна

Пещера“Юбилейна“ се намира на 600 м. надморска височина. Дължината й е около 1000 м. Открита е на 12 февруари 1974г. Веднага е затворена с врата и е запазена. Има разнообразни образувания. Няма пещерна форма на подземния карст, която да липсва в тази пещера. По думите на бившия председател на Българската федерация по пещерно дело тази пещера е училище по спелеология.
Откритите находки дават основание на изследователите да заключат, че „Човекът от бронзовата епоха е познавал „Снежанка“ и „Юбилейна“ и в тях е търсил подслон, сигурност и вода“.

Резерват „ Купена“

„Купена“ е името на биосферен резерват в България. Обявен е със Заповед No.2969 от 24.11.1961 на Главно управление на горите. Уникалността на природните екосистеми е оценена от ЮНЕСКО и той е включен в листата на биосферните резервати с решение от 1 Март 1977 година. Площта на резервата е включена в границите на потенциална защитена зона „Западни Родопи“, част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Разположен е в северните части на Баташката планина, в близост до град Пещера, по северните склонове на Родопите.От интересните животински видове на първо място е дивата коза (Rupicarpa rupicarpa). Числеността ѝ през 80-те години на миналия век е достигнала около 100 индивида, но поради бракониерски лов в началото на 90-те години е поставена пред прага на пълно унищожение. Сега е останало съвсем малко стадо.
 Във високите части се среща Кафява мечка (Ursus arctos), Дива свиня (Sus serofa), сърна (Capreolus capreolus) и др. От защитените земноводни присъства Дъждовникът (Salamandra salamandra). Освен това са установени дива котка (Felis silvestris), катерица (Sciurus vulgaris), благороден елен (Cervus elaphus) и др. В буферната зона на резервата се намира пещерата „Снежанка“.

Резерват “Сокола”

Обявен през 1973г. и обхваща площ от 127.2 хектара. Намира се на 8 км. западно от Пещера и на юг от летовището “Св. Константин”. В него също има много дървесни видове и растения. Богат е на разнообразен дивеч. От “Соколската скала”, намираща се в резервата се вижда като на длан град Пещера, а при хубаво време погледа стига до античния Пловдив.

„ Стария чинар “ в Пещера

„Старият чинар“ се намира вцентъра на Пещера, пред сградата на общината. Дървото е засято през далечната 1954г от градинаря Петър Тодоров и Петър Милчев. В момента чинарът се извисява на 26.5м височина.

Църкви и параклиси

Далеч, назад в древността, при възникване на селището, то се състои от десет махали, възникнали около езическите оброчища, станали след покръстването на траките през 196г. християнски параклиси. Това са: ”Св. Марена”, “Св. Атанас”, “Св. Неделя”, “Св. Никола”, “Св. Спас”, “Св. Димитър”, “Св. Петка”, “Св. Варвара”, “Св. Георги”, “Св. Елена и Константин”. Те обслужват и славяни и българи, за да достигнат до наши дни. Подлагани са на разрушения и пожари от поробители, за да бъдат възстановени по-късно.
Във Възрожденска Пещера издигат ръст църквите: “Св. Петка”- изградена около 1710г., според намерения от Ст. Захариев антимис, изгорял при пожара на църквата през 1902г. и възстановена след това; “Св. Димитър”- строена на мястото на малка дървена църква в периода 1825-1831г.; Храмът “Св. Богородица” строен през 1864-1865г.
През последните години благодарение на грижите на Общината и църковните настоятелства в енориите на отделните църкви се разгръща дарителството на граждани, бизнесмени и фирми. Със събраните средства са отремонтирани параклисите: “Св. Георги”/1999г./, “Св. Спас” /1999г./, “Св. Елена и Константин”, “Св. Илия”, “Св. Варвара” /2000г./, и “Св. Неделя” /2002г./ 
В града има две джамии.

Църква „ Света Петка “ гр.Пещера

Църквата „Света Петка“ се намира в южния край на гр. Пещера, недалеч от часовниковата кула „Сахата“.
История:
Старинната църква е построена в периода 1690-1710 г. и е осветена от пловдивския митрополит Григорий Дамаскин вероятно през 1711 г. Първоначалната църковна сграда е била значително по-малка и както сегашната, вкопана в земята (13 стъпки), съгласно изискванията на османската власт – „да не бъде по висока от феса на турчин яхнал кон“. Впоследствие към църквата е изграден манастирски метох (XIX в.). През 1902 г. най-старата църква в Пещера изгаря, по неизвестно какви причини. Но не след дълго, през 1904 г., храмът е въздигнат наново във вида, в който го виждаме днес. Осветен е на 22 май 1905 г.
Ценни сведения за пещерската църква „Св. Петка“ намираме в книгата на възрожденеца Стефан Захариев – „Географско – историко – статистическо описание на Татарпазарджишката кааза“, издадена във Виена през 1870 г. Според писанията на изследователя: „В тая черкова се намира и чудотворната икона на Св. Петка, дето на 4-ти Октомврия става тържество, та много поклоници отиватъ отъ градътъ и от селата, най-вече които страдат отъ очеболие и чудѣсно се исцѣляват. Тая икона в завоеванието като развалили турците старата голѣма черкова Св. Петка (на която развалините стоят из вѫн селото) нѣкой свещенникъ ѩ скрилъ въ една отъ близките длъбоки пещери, та преди 120 години нѣкой Турчинъ отъ селото ѩ намѣрилъ тамо и ѩ занѣсълъ у дома си за да ѩ продаде, но отъ едно страшно предвидѣние ся уплашил и посвятилъ кѫщатѫ си на Святицѫтѫ за черкова, която незабавно съградили Българите, дето и сега освѣнъ черквата и мѣтохътъ нема други християнски кѫщя, и понеже много Турци ся исцѣляватъ въ тая черкова, почитат ѩ съ благоговѣние.“. Чудотворната икона на Св. Петка и днес се съхранява в пещерския храм „Св. Петка“.
Както се вижда, описанието потвърждава логичното заключение, че църквата „Св. Петка“ приема името и се явява наследник на стара средновековна църква на хълма Света Петка, която около 1865 г. била в руини. Днес предполагаемото място на този старинен храм влиза в реставрираната крепост „Перистера“ и при него е възстановена църква – кула, която също е посветена на Св. Петка. В този ред на мисли трябва да се спомене и една легенда, разказваща, че на мястото на пещерската църква „Св. Петка“, преди да бъде изградена (преди повече от 300 години), имало черничева градина и под едно от дърветата била намерена въпросната чудотворна иконата, а целебният извор (аязмо) бил под нея. Ликът на Света Петка дошъл от Търновско след разрушаването на местния храм (на хълма Св. Петка) и неизвестна ръка оставила иконата на дървото. За кратко време славата на иконата и извора се разнесла надлъж и нашир и на това място, което се превърнало в християнско оброчище, с надежда за изцеление, започнали да идват много хора. За да оздравеят, поклонниците преспивали тук и миели лицата и очите си.
Едно от преданията за чудодейната сила на аязмото и иконата на светицата лечителка разправя за изцелението на детето на татарпазарджишкия валия: „Турският валия, който е бил управител на цялата област е имал дъщеря, която е била сляпа. В съня на жена му се явила жена в черни дрехи, която и казала да отиде до пещерското оброчище и да заведе детето си, за да преспят там и да се измие от водата, която извира. Валията забранил на жена си да ходи там, тъй като това било християнско средище. Жената обаче отново се явила в съня на туркинята, скарала и се, че не е довела детето си при извора. Семейството на валията било заможно, ходили по много лекари, но не могли да излекуват дъщеря му. За това жена му използвала случая, при който той тръгнал по работа за Пловдив. Тогава тя взела дъщеря си и пристигнала в Пещера. Останали една нощ при християнското оброчище, а детето измило лицето си с целебната вода. На другия ден си тръгнали към Татар Пазарджик, но по същото време валията се върнал от Пловдив и разбрал, че жена му не го е послушала. Той се сетил къде са отишли, вбесил се и искал да накаже непокорната си жена. Тръгнал да посрещне семейството си ядосан, но когато се приближили дъщеря му го разпознала, при което бащиното сърце трепнало. Вместо наказание душата му се размекнала и валията измолил да се направи джамия за мюсюлманите в съседство на оброчището, а на мястото на аязмото измолил разрешение да се съгради православен храм, но малък, да бъде вкопан в земята, така че да не се вижда.“ Така, според легендата, била построена църквата „Света Петка”, която първоначално е била малка, вкопана в земята, а днешната, макар и значително по-голяма, след обновяването ѝ в началото на XX в., е оставена вкопана на 13 стъпки под нивото на главната улица, до която се намира.
Интересно е, че чудесата в това свято не са изявяват само в легендите, а продължили да се случват и в по-ново време и дори в наши дни. Така например при пожара през 1902 г. иконата на лечителката Света Петка не изгоряла в пламъците и се пази до днес. Спасява се по чуден начин – била e намерена у едно турско семейство, без никой да знае как се е озовала там.
Последното чудо е свързано с излизането на бял свят на чудотворния извор, след като в продължение на повече от 100 години бил пресушен. Ценната „находка“ е открита случайно по време на ремонт на стария дървен под на църквата, предприет от свещеника на храма – отец Димитър. Тогава, под изгнилото душаме открили мраморен камък, а под него, след като разровили, бликнала светата вода. Забележително е, че това се случва седмица преди Гергьовден (6 май) в 2012 г. или точно 107 години след освещаването на храма (1905 г.), извършено вследствие на тогавашното обновяване на църквата.
Днес, аязмото с целебна вода, на което дължи възникването си храмът „Св. Петка“ в гр. Пещера, е отново достояние на миряните и всеки дошъл тук с вяра и любов към Бога, може да получи Неговия благодат.


Църква „ Свети Димитър “ гр.Пещера

Възрожденската църква „Св. Димитър“, която е катедрален храм, се намира в централната част на гр. Пещера.

История:
Тази внушителна с размерите си сграда е строена в периода 1825 – 1831 година. Изградена е благодарение на даренията на занаятчийските еснафи от проспериращото по това време главно село Пещера. За архитект на монументалната постройка се приема майсторът – строител устабаши Петър Казоолу (по-късно се подписва като Казов) от Пещера. В строежа на църквата участват и други строители от Пещера, сред които Кузман Мичов. Тя е характерен представител на Брациговски строително-каменоделски-резбарски център, включващ майсторите от Пещера, Брацигово, Козарско и пр.
Днес църквата „Св. Димитър“, освен енорийски, е и главен – катедрален храм на Пещерска духовна околия.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение църквата „Св. Димитър“ представлява трикорабна сграда, с три купола: един голям и два по-малки без барабани. В западната част са разположени двуделно преддверие и двуетажна емпория. Колоните, които разделят корабите, са каменни. Върху тях лягат високи арки, поддържащи свода, който е също масивно изграден. Сводовете и куполите са изградени от тухли, докато стените са каменни. Отвън има по-ниска аркадна нартика с каменни колони и полукръгли арки над тях. Олтарната част е отделена с дървен, украсен с резба иконостас. Притворът и двуетажната емпория са с дървени решетки (кафези). Каменната зидария и архитектурните детайли от камък са много добре изпълнени. В полукръговете над външните прозорци има декоративно изписване.
Като цяло, техниката и технологическият подход при строежа на църквата е аналогичен на строителната практика в най-големите култови сгради от XIX век.
Вътрешността на храма е частично изписана със стенописи, които с впечатляващия си оригинален рисунък, значително обогатяват интериора. Фигурални стенописни изображения има на отделни места в централния купол, в пандантивите и в олтарната част. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част привличат внимание няколко богати композиции: „Богородица Ширшая“, „Благовещение“ и някои старозаветни пророци.
Иконостасът е резбован през 1910 година, но иконите, както и двата големи кивория, са от XIX век. Между иконите извън иконостаса, някой са по-ранни от построяването на храма. Особенно ценни са със своите иконописни достойнства са иконите: „Богородица Одигитрия“ (определена като изпълнение от XVII-XVIII в.), „Св.Богородица” (1642 г.), „Св. Св. Петър и Павел” (1769 г.), „Св. Екатерина” (1792 г.), „Св. Георги” (1811 г.), „Св. Димитър” (1830 г.), „Велик архангелски събор“ (1830 г.) и много други.


Паметници в град Пещера

Паметникът на братя Горови загинали за Освобождението на България

Кои са двамата братя?
Братята Димитър и Атанас Горови и четата на Христо Ботев

По думите на Захари Стоянов „Димитър Горов, макар и с цинцарска жилка е „Банкерът“ на хъшовете”, а Атанас е , …онова младо момче, което презираше всички облаги от живота и се пожертва за свободата на България”. Родени са в Пещера, но родословието на двамата братя е свързано с Батак и с фамилията Теохарови.
Фамилното име е променено от Теохарови на Горови, едва в 1868 г., когато заедно с майка си братята се установяват в Гюргево. На 16 май 1876 г., по-малкият брат – Атанас Горов се качва на парахода „Радецки” от Гюргево с първата група четници – „градинари” и със сандъците с „вещи и инструменти”. За него в личното тефтерче на Христо Ботев, на стр. 46 е записано от ръката на войводата: „Атанас Ив. Горов, роден в с. Пещера, години 20”. В Ботевата чета той постъпва твърде млад, но от щаба на четата на него се възлагат отговорни задачи по време на пътуването. По сведение на Ботевия четник Иваница Данчев, Атанас е включен в актива от четници, който обсъжда акцията по завладяването на парахода. В първото сражение между турците и Ботевата чета на вр. „Милин камък”, на 18 май 1876 г., сред убитите 30 четници е и Атанас.
Димитър Горов пристига в Браила, когато е на 24 години и попада сред българските емигрантски среди, което предопределя живота му в бъдеще. За разлика от повечето българи емигранти, той не е принуден да води хъшовски живот. Сред емигрантите, Димитър Горов се откроява с добро материално състояние и значителен обществен престиж и авторитет пред гражданството и пред румънските власти. Всички проучватели са единодушни за помощта, която Димитър Горов оказва по набавянето на оръжие и боеприпаси, по екипировката, по вложените от него лични средства за финансиране четата на х. Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. Домът на Димитър Горов в Гюргево е известен с прехвърлянето както на тайната поща, на оръжие, така също и на революцинонни дейци. „…Къщата на този господин, не само че е пощенска станция между Букурещ и Русе- пише Стоян Заимов – не само че е хотел на пътниците – революционери, но може да се нарече „свърталище на хъшове.

Паметник на Христо Ботев в Пещера

Кога започва дружбата между Христо Ботев и Димитър Горов?

Най-вероятно още от Браила, когато и двамата пребивават в този град. Христо Ботев се намира тук от м. септември 1867 г. до м. май 1868 г., а Д. Горов – от 1864 до 1868 г. За близките им приятелски взаимоотношения е красноречив факта, че от запазените за поколенията 30 писма, написани от Хр. Ботев на различни адреси до качването му на парахода „Радецки”, шест от тях са до Димитър Горов.
Димитър Горов и съпругата му Иванка и придружават четниците на парахода „Радецки”, още от 16 май (неделя)1876 г. С първата група четници, облечени като градинари заедно с войводата Хр. Ботев, те се качват от Гюргево и пътуват с тях и на следващия ден – 17 май, когато парахода стига до Бекет и от тук се качва и последната група „градинари”, водена от Никола Обретенов. На раздяла Христо Ботев предава на Димитър Горов последните си писма, телеграми и личен дневник. Сред предадените писма е и известното ни знаменито писмо на Ботев до жена му Венета, дъщеря му Иванка и сина му Димитър. Хелиографско копие от това писмо се пази днес в Регионален исторически музей-Пазарджик.
След поражението на Априлското въстание през 1876 г. и гибелта на Ботев, въпреки скръбта от загубата на по-малкия си брат, Димитър Горов продължава с нови усилия революционната си дейност. Още през следващия месец юли 1876 г., когато в Букурещ се изгражда Българско централно благотворително общество, той е сред учредителите. Виждаме го да участва и като преводач в Руско-турската война през 1877/1878г.
След Освобождението 1877/1878 г. крайно честен, справедлив и деятелен, Димитър полага усилия като околийски управител в полза на държавата, които се оказват безполезни за освободеното отечество. Разпилял имущество и здраве по бунтове и хъшове, срещнал само трудности и огорчения в освободена България той умира в крайна мизерия. В началото на декември 1881 г., в предсмъртния си час, Димитър Горов се обръща към съпругата си с думите : „Ето тия три франка са останали от всичкия ми имот. Запали ми с тях една свещ на гроба.” Такава е равносметката на „Банкерът на хъшовете”.

Паметник на Осман Нури Ефенди

Осман Нури Ефенди (роден в Михалково, 1840/1842 – 1911/1912) е български учител, съдия, политик с вероятен аристократичен произход. Наричан е „спасителят на Пещера и Брацигово“ защото предотвратява опустошаването на тези селища от башибозуците по време на баташкото клане. Носител на руския орден „Св. Александър“, V-та степен.
Като главен мюфтия Осман Ефенди никога не е забравял празника на спасеното от него население на Пещера (6 януари). Винаги пристигал официално облечен, декориран с ордените си. Присъствал на водосвета и на военния парад при Кавака, където поднасял поздравленията си на видните граждани.В историята остава с прозвището -Спасителят на Пещера

Паметник-костница на загинали за свободата на България.

Паметник-костница на загинали за свободата на България се намира в градския парк на град Пещера. Той е важен исторически обект издигнат в чест на загиналите в Съпротивата (1941-1944).