Едно малко кътче от земният рай наречен България е община Пещера, простираща се от изток на запад в полите на Родопите на надморска височина от 450 до 1350 метра. В този загадъчен край безспорно ви очакват загадъчни преживявания. Общината граничи на север и северозапад с община Пазарджик, на запад – с община Ракитово, на юг и югозапад – с община Батак, на изток – с община Брацигово. Разстоянието до София е 140 км, а до Пловдив – 45 км.
На територията й уникално са се съчетали климат, природните феномени, географското разположение, животинските видове, историческото наследство и природните забележителности.
Условията и климата на община Пещера са изключително благоприятни за климатолечение, възстановяване, зимни спортове, екотуризъм, лов и риболов, спелеология.
Да дойдете в магическата планина и да се отдадете на изкушението! Това е вашият избор!

Часовниковата кула в Пещера , позната също като Саха̀та, е постройка през втората половина на XVII век (1650-1710г. според арх.Л.Тонев) на възвишение непосредствено над града. Тя е забележителен архитектурен , възрожденски паметник и е втората по възраст в България , след кулата на „Сахат тепе“ в Пловдив .
Основата на кулата е изградена от камък и има правоъгълна форма с дължина на страните 3,55 x 3,85 m, височината ѝ е 8,55 m. Горната част на кулата е изградена от дървени греди с пълнеж от кирпич. Общата височина е 13,55 m.
Първоначално часовникът е без циферблат и отмерва времето по турското часоброене. След освобождението е изоставена и часовниковият механизъм е откраднат. Реставрирана е през 1970-те години на миналия век , като новият механизъм е изработен в Техникума по фина механика в София.
Точната дата на строежа не е установена, но по всяка вероятност е свързана с времето на общото икономическо издигане на града. Регулирането на работния ден в занаятчийските работилници и търговските дюкяни и избягването на нелоялната конкуренция в Пещера е изисквало едновременно „вдигане и спускане на кепенците“ в цялата чаршия под ударите на „Сахата“. Към тези причини за необходимостта от построяване на „Сахата“ в Пещера има и друга. Часовниковата кула не е обслужвала само работещите наблизо и преминаващите, но и мюсюлманското богослужение. Според Иван Попов кулата е построена около годината, когато е изградена джамията в Пещера – 1650 г., и има еднакъв градеж с нея . Според други източници кулата е строена, за да не протестират турците, че в тяхната махала се строи българска църква.

Летовище „Св. Константин“ се намира на 16 км от град Пещера, сред вековните гори на Родопите и е известно със своя мек климат и красива природа. Средната надморска височина на курорта е 1360 метра, което го прави чудесно място за целогодишна почивка. Създадено през далечната 1898 година и обявено официално за курортно селище през 1901 година лично от цар Фердинанд, то е едно от най-старите и многолюдни места за отдих с над 1000 частни вили. Първият курортист е Йордан Димитров от Варна, който болен от туберкулоза успява да се излекува след няколкомесечно пребиваване на “Св. Константин”. В знак на благодарност той изгражда хотел “Родопи”, като санаториум за гърлоболни, който дарява по-късно на Община-Пещера.

Пещера“Юбилейна“ се намира на 600 м. надморска височина. Дължината й е около 1000 м. Открита е на 12 февруари 1974г. Веднага е затворена с врата и е запазена. Има разнообразни образувания. Няма пещерна форма на подземния карст, която да липсва в тази пещера. По думите на бившия председател на Българската федерация по пещерно дело тази пещера е училище по спелеология.
Откритите находки дават основание на изследователите да заключат, че „Човекът от бронзовата епоха е познавал „Снежанка“ и „Юбилейна“ и в тях е търсил подслон, сигурност и вода“.

Обявен през 1973г. и обхваща площ от 127.2 хектара. Намира се на 8 км. западно от Пещера и на юг от летовището “Св. Константин”. В него също има много дървесни видове и растения. Богат е на разнообразен дивеч. От “Соколската скала”, намираща се в резервата се вижда като на длан град Пещера, а при хубаво време погледа стига до античния Пловдив.

Църквата „Света Петка“ се намира в южния край на гр. Пещера, недалеч от часовниковата кула „Сахата“.
История:
Старинната църква е построена в периода 1690-1710 г. и е осветена от пловдивския митрополит Григорий Дамаскин вероятно през 1711 г. Първоначалната църковна сграда е била значително по-малка и както сегашната, вкопана в земята (13 стъпки), съгласно изискванията на османската власт – „да не бъде по висока от феса на турчин яхнал кон“. Впоследствие към църквата е изграден манастирски метох (XIX в.). През 1902 г. най-старата църква в Пещера изгаря, по неизвестно какви причини. Но не след дълго, през 1904 г., храмът е въздигнат наново във вида, в който го виждаме днес. Осветен е на 22 май 1905 г.
Ценни сведения за пещерската църква „Св. Петка“ намираме в книгата на възрожденеца Стефан Захариев – „Географско – историко – статистическо описание на Татарпазарджишката кааза“, издадена във Виена през 1870 г. Според писанията на изследователя: „В тая черкова се намира и чудотворната икона на Св. Петка, дето на 4-ти Октомврия става тържество, та много поклоници отиватъ отъ градътъ и от селата, най-вече които страдат отъ очеболие и чудѣсно се исцѣляват. Тая икона в завоеванието като развалили турците старата голѣма черкова Св. Петка (на която развалините стоят из вѫн селото) нѣкой свещенникъ ѩ скрилъ въ една отъ близките длъбоки пещери, та преди 120 години нѣкой Турчинъ отъ селото ѩ намѣрилъ тамо и ѩ занѣсълъ у дома си за да ѩ продаде, но отъ едно страшно предвидѣние ся уплашил и посвятилъ кѫщатѫ си на Святицѫтѫ за черкова, която незабавно съградили Българите, дето и сега освѣнъ черквата и мѣтохътъ нема други християнски кѫщя, и понеже много Турци ся исцѣляватъ въ тая черкова, почитат ѩ съ благоговѣние.“. Чудотворната икона на Св. Петка и днес се съхранява в пещерския храм „Св. Петка“.
Както се вижда, описанието потвърждава логичното заключение, че църквата „Св. Петка“ приема името и се явява наследник на стара средновековна църква на хълма Света Петка, която около 1865 г. била в руини. Днес предполагаемото място на този старинен храм влиза в реставрираната крепост „Перистера“ и при него е възстановена църква – кула, която също е посветена на Св. Петка. В този ред на мисли трябва да се спомене и една легенда, разказваща, че на мястото на пещерската църква „Св. Петка“, преди да бъде изградена (преди повече от 300 години), имало черничева градина и под едно от дърветата била намерена въпросната чудотворна иконата, а целебният извор (аязмо) бил под нея. Ликът на Света Петка дошъл от Търновско след разрушаването на местния храм (на хълма Св. Петка) и неизвестна ръка оставила иконата на дървото. За кратко време славата на иконата и извора се разнесла надлъж и нашир и на това място, което се превърнало в християнско оброчище, с надежда за изцеление, започнали да идват много хора. За да оздравеят, поклонниците преспивали тук и миели лицата и очите си.
Едно от преданията за чудодейната сила на аязмото и иконата на светицата лечителка разправя за изцелението на детето на татарпазарджишкия валия: „Турският валия, който е бил управител на цялата област е имал дъщеря, която е била сляпа. В съня на жена му се явила жена в черни дрехи, която и казала да отиде до пещерското оброчище и да заведе детето си, за да преспят там и да се измие от водата, която извира. Валията забранил на жена си да ходи там, тъй като това било християнско средище. Жената обаче отново се явила в съня на туркинята, скарала и се, че не е довела детето си при извора. Семейството на валията било заможно, ходили по много лекари, но не могли да излекуват дъщеря му. За това жена му използвала случая, при който той тръгнал по работа за Пловдив. Тогава тя взела дъщеря си и пристигнала в Пещера. Останали една нощ при християнското оброчище, а детето измило лицето си с целебната вода. На другия ден си тръгнали към Татар Пазарджик, но по същото време валията се върнал от Пловдив и разбрал, че жена му не го е послушала. Той се сетил къде са отишли, вбесил се и искал да накаже непокорната си жена. Тръгнал да посрещне семейството си ядосан, но когато се приближили дъщеря му го разпознала, при което бащиното сърце трепнало. Вместо наказание душата му се размекнала и валията измолил да се направи джамия за мюсюлманите в съседство на оброчището, а на мястото на аязмото измолил разрешение да се съгради православен храм, но малък, да бъде вкопан в земята, така че да не се вижда.“ Така, според легендата, била построена църквата „Света Петка”, която първоначално е била малка, вкопана в земята, а днешната, макар и значително по-голяма, след обновяването ѝ в началото на XX в., е оставена вкопана на 13 стъпки под нивото на главната улица, до която се намира.
Интересно е, че чудесата в това свято не са изявяват само в легендите, а продължили да се случват и в по-ново време и дори в наши дни. Така например при пожара през 1902 г. иконата на лечителката Света Петка не изгоряла в пламъците и се пази до днес. Спасява се по чуден начин – била e намерена у едно турско семейство, без никой да знае как се е озовала там.
Последното чудо е свързано с излизането на бял свят на чудотворния извор, след като в продължение на повече от 100 години бил пресушен. Ценната „находка“ е открита случайно по време на ремонт на стария дървен под на църквата, предприет от свещеника на храма – отец Димитър. Тогава, под изгнилото душаме открили мраморен камък, а под него, след като разровили, бликнала светата вода. Забележително е, че това се случва седмица преди Гергьовден (6 май) в 2012 г. или точно 107 години след освещаването на храма (1905 г.), извършено вследствие на тогавашното обновяване на църквата.
Днес, аязмото с целебна вода, на което дължи възникването си храмът „Св. Петка“ в гр. Пещера, е отново достояние на миряните и всеки дошъл тук с вяра и любов към Бога, може да получи Неговия благодат.


Кои са двамата братя?
Братята Димитър и Атанас Горови и четата на Христо Ботев

По думите на Захари Стоянов „Димитър Горов, макар и с цинцарска жилка е „Банкерът“ на хъшовете”, а Атанас е , …онова младо момче, което презираше всички облаги от живота и се пожертва за свободата на България”. Родени са в Пещера, но родословието на двамата братя е свързано с Батак и с фамилията Теохарови.
Фамилното име е променено от Теохарови на Горови, едва в 1868 г., когато заедно с майка си братята се установяват в Гюргево. На 16 май 1876 г., по-малкият брат – Атанас Горов се качва на парахода „Радецки” от Гюргево с първата група четници – „градинари” и със сандъците с „вещи и инструменти”. За него в личното тефтерче на Христо Ботев, на стр. 46 е записано от ръката на войводата: „Атанас Ив. Горов, роден в с. Пещера, години 20”. В Ботевата чета той постъпва твърде млад, но от щаба на четата на него се възлагат отговорни задачи по време на пътуването. По сведение на Ботевия четник Иваница Данчев, Атанас е включен в актива от четници, който обсъжда акцията по завладяването на парахода. В първото сражение между турците и Ботевата чета на вр. „Милин камък”, на 18 май 1876 г., сред убитите 30 четници е и Атанас.
Димитър Горов пристига в Браила, когато е на 24 години и попада сред българските емигрантски среди, което предопределя живота му в бъдеще. За разлика от повечето българи емигранти, той не е принуден да води хъшовски живот. Сред емигрантите, Димитър Горов се откроява с добро материално състояние и значителен обществен престиж и авторитет пред гражданството и пред румънските власти. Всички проучватели са единодушни за помощта, която Димитър Горов оказва по набавянето на оръжие и боеприпаси, по екипировката, по вложените от него лични средства за финансиране четата на х. Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. Домът на Димитър Горов в Гюргево е известен с прехвърлянето както на тайната поща, на оръжие, така също и на революцинонни дейци. „…Къщата на този господин, не само че е пощенска станция между Букурещ и Русе- пише Стоян Заимов – не само че е хотел на пътниците – революционери, но може да се нарече „свърталище на хъшове.

Осман Нури Ефенди (роден в Михалково, 1840/1842 – 1911/1912) е български учител, съдия, политик с вероятен аристократичен произход. Наричан е „спасителят на Пещера и Брацигово“ защото предотвратява опустошаването на тези селища от башибозуците по време на баташкото клане. Носител на руския орден „Св. Александър“, V-та степен.
Като главен мюфтия Осман Ефенди никога не е забравял празника на спасеното от него население на Пещера (6 януари). Винаги пристигал официално облечен, декориран с ордените си. Присъствал на водосвета и на военния парад при Кавака, където поднасял поздравленията си на видните граждани.В историята остава с прозвището -Спасителят на Пещера